За бугарските работи

07.08.2009 10:02
vuna-07-08-09-udarna.jpg

Кога во минатиот текст реков дека човек полесно ќе помине ако пишува критички за политика отколку за латентната хомосексуалност на фудбалските навивачи, изумив една политичка тема која е “минско поле” за секој кој се занимава со неа – македонскиот “Б-комплекс”.

Бугарско-македонското прашање има навистина долга и комплицирана историја, која не смее да се разгледува селективно. Сепак, она што мене ме интересира не е исклучиво прашањето на (еволуирањето на) засебните идентификации или пак нивната политичка агенда. Во овој текст не дискутирам која страна е во право, или што е историската “(в)истина”. Она што е во фокусот е денешната точка на односите помеѓу двете заедници (заедница тука е дефинирано како поширок термин од комплексот држава и политички институции), особено со акцент врз динамиката на македонската страна.

Навистина, се чини новата влада на Борисов полека (или нагло?) го отвара македонското прашање. Самото формирање на министерство за Бугарите во дијаспората и ангажирањето на Божидар Димитров во владата, се доволни знаци дека Бугарија повторно ќе ги отвори старите прашања за културното наследство, заедничката историја и идентитетските политики. Имајќи ја предвид стратегијата на македонската влада кога е во прашање “идентитетот”, може само да се претпостави до каде може да води тој старо-нов спор.

Сепак, судењето на бугарската државјанка во Македонија, случај кој послужи како потпалувач на спиечкиот конфликт меѓу двете соседни земји, освен што испровоцира размена на протестни ноти во исто време испровоцира и откривање на едно неубаво лице на Македонецот – искажувањето премногу предрасуди кон Бугарите. Еден коментатор на А1, на пример, во занес објаснува како Бугарите се “синоним за фалш, евтино и две червени”. Од друга страна, “бугарашите” велат дека не е логично мајка за таков прекршок да биде казнета така драконски. Некој дури и вели дека едноставно Бугарија се грижи за своите државјани, правејќи паралела со Клинтон и новинарките во Кореја.

Предрасудите и паранојата кон Бугарите се прилично мејнстрим, и имаат многу елементи на ориенталистичко однесување. Како по шемата која ја деконструира Саид, Бугарите се конструирани како “гнасното” Друго, како татари, коњољупци, нижа раса, дојдени од Азија, измамници и слично. Тоа не е најобичен стереотип, тоа е цел комплекс на предрасуди. Тие се проектирани како далечни, поинакви, под нивото на гордиот Македонец. Нивниот начин на постоење е бизарен, сомнителен, срамен. Сеуште во Македонија се користат термините “бугарски кош” и “бугарски воз” (овој вториов е и официјален термин користен и од медиумите за опишување на изборни неправилности). Сеуште се смета дека Бугарките се “онаквујат за две червени”. За да биде комплетна сликата, Бугарите сакаат Македонија да исчезне и сакаат да нè побугарчат. Доволно е да се погледне корицата на книгата на Александар Донски за да се види и сликовито каква е конструираната претстава за нив: грди, примитивни и заканувачки.

Таквата “примитивна” слика за Бугарите, не само што нема допир со реалноста (Бугарите генерално се луѓе, исто како и Македонците), туку само репродуцира илузии. “Ориентализирањето” на Бугарите подразбира и себепозиционирање на едно повисоко културно и интелектуално ниво. Па така, кога Бугаринот ќе каже нешто, аргументот кој е доволен да се побие е “доста бе Татар” или слично. А приори се исклучува секаква можност Бугаринот да биде сослушан и да се води некаков дијалог. На интернет, на пример, неретка пракса е бугарските коментари да се бришат. На улица, Бугарите јадат ќотек, како на пример при панихидата на Мара Бунева пред извесно време. На политичката сцена, оние со про-бугарски афилијации се екскомуницирани. Наместо некој да се угледа на бугарскиот пример, како една девастирана земја напредна толку брзо (со сите мани и недостатоци и кризи кои ги преживува), влезот на Бугарија во ЕУ беше дочекан со коментарите: “е сега ЕУ ќе се распадне”.

Освен предрасудите во сегашноста, како што веќе реков, бугарско-македонското прашање има комплицирана историја. Секој обид да се преиспита архетипската душманска улога што ја имаат Бугарите во нашиот национален мит, е осуден на неуспех. Но, освен историјата на односите меѓу двата ентитета, чувствително прашање е и изучувањето на историјата на регионот воопшто. Секој обид да се направи разграничување на класификациите бугарско и македонско низ историјата, кое отстапува од рамката на “македонската нација од 19 век” исто така не проаѓа. И не само што која било аргументација е неуспешна, туку и оној кој што ја изнесува е осуден на етикета “бугараш” или “бугарофил”. Македонската современа историографија допрва треба да отвори некои теми, како на пример Илинденското востание и сè околу него, ВМРО до Втората светска војна, самите светски војни на овие простори; всушност целата современа историја не може да биде разгледувана исклучиво од македонска страна без никаков сензибилитет кон бугарската перспектива. Еден од клучните процеси кои треба да се проучуваат е процесот на т.н. дебугаризација (или југословенизација) на македонската култура кој допринел многу од заедничките елементи да станат симболи на поделба (парадигматичен пример се биографиите на многу од историските херои). Меѓутоа, мое скромно мислење е дека попрво ќе дочекаме легализација на хомосексуални бракови отколку отварање на некои од овие историски прашања во ваков контекст.

Освен историјата (не дека и во Бугарија нема романтичари и квази-историчари), голема болка на Македонецот му е и малцинското прашање во Бугарија. За жал, македонското малцинство во Бугарија многу повеќе се гледа како политички симбол (интегрален дел од self-от на македонската нација), а многу помалку како она што е – малцинство кое се бори за сопствено признавање. Македонското малцинство во Бугарија може да ги добие своите права единствено во рамките на принципот на самоопределување. Меѓутоа тоа е универзален принцип, и важи за сите малцинства насекаде. Секоја исклучивост го урива тој принцип како кула од карти. И главно поддржувачите на борбата за правата на Македонците во Бугарија, исклучокот од принципот на самоопределувањето го прават кон оние со “бугарско самосознание” во Македонија.

Мојата аргументација, се разбира, може да се релативизира. Некој ќе рече, ОМО Илинден – Пирин е мирољубиво здружение кое бара единствено признавање и можност за политичко претставување, додека на пример Радко се доживува како здружение кое задира во идентитетот и уставниот поредок (за што впрочем беше и распуштено, па ја тужеше и ја доби државата во Стразбур). Меѓутоа (иако на различен начин) и ОМО Илинден – Пирин интервенира во бугарскиот официјален дискурс, како што и Радко интервенира во македонскиот. Никако овде не советувам некое реципрочно гледање на работите, туку едноставно посочувам детали кои ни се измолкнуваат од големата слика. Едноставно, ниедна официјална историја, ниедна официјална приказна не треба да е догматска и кога-тогаш сите тие потиснати антагонизми мора да излезат на виделина.

На крајот, неизбежно е навраќањето на политичките односи меѓу двете земји. Бугарија, како прво, е соседна земја, со која ако Македонија нема добри односи, тогаш сите губиме. Воедно, таа е единствениот сосед кој е во ЕУ а не е Грција (со која веќе односите се донесени на ниво на ладна војна). Бугарија е и нашиот мост кон Црното море и “тој дел од светот”. Можеби бугарската политика не била секогаш најкоректна и можеби и нема да биде ниту во иднина најкоректна, меѓутоа она што може Македонија да го направи е да даде сè од себе за да спречи од изолирана да стане херметички затворена земја.

Слика: Chris Sedgwick

Bugari i bugarofili

Bugarite se OK, politikata na sekoja zemja e pragmaticna, ama od nedefenirani makedonci-bugari mi se losi, a ne se nositeli na nekoja politika za da bidat pragmaticni. Znaci problemot ne se Bugarite, tuku tie koi ne znaat kako da se cuvstvuvaat. Za niv ima specijalizrani institucii, kade sto go lekuvaat dvojniot i trojniot idenitet. Vo Psihijatrijata toa se vika rascep na licnosta. E, so niv li ke se zanimavame, koga drzavata gi zaborava svoite gragjani, pa nekoi, so poslaba mentalna struktura za da kupat kola za 8.000 evra, si go prordavaat identitetot kojsto nikogas go nemale. Na Bugarija i zameruvam sto ne si gi pribira ednas zasekogas vo svoi pazuvi pa da se spasime i nie od niv.Fala im odnapred ako go storat toa. Ama nema da go storat, bidejki se kopuci kako nas i  se vleckaat na opaskata na EU.

За Бугарските работи

Господине Вуна,читајќи ги вашите колумни,веќе од поодамна имам сфатено дека сте класичен шарлатан кој научил некој "елоквентен" збор повеќе, како би можел да се презентира како паметен пред "интелектуалната авангарда" која го чита,и кој рака на срце успешно се едуцирал како треба да биде концепирана една синтаксичка целина.Меѓутоа она што ме мачи не се ниту зборовите кои ги користите,ниту вашиот стил на пишување,ниту пак темите,(дури напротив мислам дека често ви се актуелни и грижливо одбрани),туку пред се ставот,односно содржината на тоа што го пишувате.Мислам дека вие тенденциозно изнесувате ставови кои однапред знаете дека ќе предизвикаат генерално негативистички реакции кај читателите.Тоа е логично од аспект на вашата цел,која не е да се презентира здрав и добро изграден став,туку копнеете луѓето кои ве читале се почесто да го споменуваат вашето ексцентрично колумнистичко име:-Еј,а оној Вуна видовте ли што напишал?Скроз е откачен!Искрено,јас мислам дека не сте доволно искрен ни со самиот себе зошто вие и самиот не верувате во тоа што го пишувате.Меѓутоа не сакам да звучам како исфрустриран критизер кој не успеал да најде место за своја колумна,па сега "пердаши" се живо и диво од завист,туку сакам само да ви кажам зошто толку ме испровоцира вашето последно дело.
Не постоеше нормална личност во Македонија која не изреагира на минатонеделната парада на Бугарите.Тука станува збор за една пародија која нема врска со никаков негативизам кон Бугарите,туку единствено со здрав разум.Одете вие на Ирците или на Шкотланѓаните,кои со векови се репресирани од Англичаните речете им дека патат од А-комплекс,па после нивната реакција поврзете ја со предрасуди.Па и да постојат предрасуди што има лошо во тоа.Тие се создадени во едно минато мрачно време кое реално постоело,можеби не толку за вас,но прашајте ги вашите родители и прародители.И токму денес тие предрасуди само се потврдуваат и тоа без,ама баш никаков повод,ниту провокација од било која личност или институција во Македонија.И сега,според вас,мене треба да ми биде срам ако речам "...ха,бугарска работа...?"
Има една народна:Е ајде де,пеј му песна на глув!Да ја погледнеме реалноста онаква каква што е.Бугарија никогаш не сакала да изгради искрени добрососедски односи кон Мк.Досега,ниту еден Македонец,политичар,интелектуалец,со ниту еден гест(освен ако не бил претходно испровоциран),за разлика од вашиот РАДКО,не се обидел со било што да предизвика  гнев кај Бугарите,а да не зборуваме за обид за влошување на меѓудржавни односи кои de facto никогаш и не постоеле!
А за македонското малцинство во Бугарија,Вие имате најмалку право да пишувате.Се што се случува со Македонците во Пирин,со ОМО-Илинден,за вас,а и за мене,можеби е еден политикантски театар,но реалноста онаква каква што е,таму ја живеат некои луѓе кои вие појма немате дека би можеле да постојат,кои постојано се репресирани и со години го немаат основното човечко право-правото на самоопределување.
А за вчерашната "прес-конференција на репресираните Бугари во Мк кои неправедно се казнети оти поминале на црвено" најмногу ги обвинувам медиумите,значи ваши колеги,зошто дозволуваат вестите да им бидат преполни со ретардирани ликови чија улога не е да информираат,туку само да му  го кренат притисокот на обичниот Македонец(нели логиката е "поконтроверзен лик-погледано шоу")!
И да не испадне овој расказ еден неуспешен обид за колумна на несуден колумнист,да завршам со една констатација,тоа дека токму поради таа гнила и кукавички релативизирачка интелектуална свест,во која со вашата последна колумна покажавте дека и тоа како припаѓате,денес ние Македонците сеуште немаме јасна претстава кои сме и колку сме посебни во ова Балканско осило.Тие кои треба да го заштитат националниот идентитет на својот сопствен народ,сеуште не сфатиле и не научиле како се прави тоа!

 Vo osumdesetite godini od

 Vo osumdesetite godini od minatiot vek se slucila vakva rabota: Makedonec vo Sofija se opil i na nekoj plostad pocnal da vika na cel glas - Jas sum Makedonec, da zivee Makedonija...i po nekolku casa go nasle so dupka vo celoto. Barajki politicka zadnina na slucajot, bugarskite vlasti ispratile Bugarin vo Skopje da provocira na ist nacin, ljubopitni dali ke go snajde istata sudbina kako nesrekniot Makedonec. Se namestil na gradskiot plostad uste od sabajle i pocnal - A'z s'm B'lgarin, da zivee B'lgarija....se derel cel den ama nikoj ne mu obrkal vnimanie... se derel cela vecer, nisto....docna vo nokta na nekogo mu zdodealo da go slusa a i nemozel da zaspie, pa mu viknal policija. Dosle dvajca policajci i go prasuvaat - Sto e problemot, drugar?...a ovoj - A'z s'm B'lgarin - na cel glas...a na toa policaecot - E nie li sme ti vinovni za toa?....i taka

до Mac Bug

Ееее приятел, направо ме размя! Абе хора четете МК и БГ електронни вестници и си направете сметка в кои се пиши повече за съседа си! Да, в БГ скоро се писа за Сп. Митрева! В МК се пиши всеки божи ден и само негативи....Да сте живи и здрави, но как една добра новина не прочитам!? Ето днес например на олимпиадата по информатика българските деца са втори в света-отборно! Но тук мога да прочета, че ядат хора! Някой има интерес двете страни да в лоши отношения, но бъдете сигурни това не е Б-я! Айде със здраве...
 

/* Style Definitions

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-qformat:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0in 5.4pt 0in 5.4pt;
mso-para-margin:0in;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:"Times New Roman","serif";
mso-ascii-font-family:"Times New Roman";
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-fareast-font-family:"Times New Roman";
mso-fareast-theme-font:minor-fareast;
mso-hansi-font-family:"Times New Roman";
mso-hansi-theme-font:minor-latin;
mso-bidi-font-family:"Times New Roman";
mso-bidi-theme-font:minor-bidi;}

Ова е само дел од интервјуто на еден од најзначајните светски истражувачи на Балканот Рајмонд Детрез дадено за бугарскиот весник „Култура“ број 10 (2537) на 11 март 2009 година со наслов ВО ОДНОС НА МАКЕДОНИЈА, БУГАРИТЕ СЕ СЕУШТЕ МАМУРЛИИ. Вуна може да напише уште 100 такви колумни за да привлече внимание кон себе и да стане "cool" плукачки "космополит" и да биде цитиран и објавуван во Бугарија како што Героски е ѕвезда во Грција, но кога еден стручњак со светско реноме од сосема неутрална позиција изјавува такво нешто во бугарско списание, останува само да се надеваме за конечна почит на нашиот идентитет, но без наплив на никаков национализам од никоја страна (најмалку од македонска), зашто да се цитира во колумна Александар Донски, тоа значи дека и Вуна спаднал на исто рамниште со него, само од другата страна на огледалото, т.е. дното. Изгледа дека и самиот колумнист станал дел од „сталкингот“ за кој зборува Детрез (http://www.kultura.bg/article.php?id=15366). Еве подолу само мал извадок од неговите изјави за бугарскиот весник:
 
РЕЈМОНД ДЕТРЕЗ:
- Че има македонци, има. Ако някой ти казва, че вярва в християнския бог, той си е вярващ християнин. Ако някой вярва, че е македонец, не дванайсет, а хиляда лъжи на македонизма да му откриеш, все едно, той си остава македонец.
- Нямам впечатление, че, както пише в Македония на кръстопът, македонците имат проблем с идентичността си. Те смятат себе си за македонци и толкова. Струва ми се, че съседите им, а имам пред вид най-много българите и гърците, имат повече проблеми с македонската идентичност, отколкото самите македонци. Тези ‛родови, исторически и културни връзки‛ с българите на тях нищо не им говорят. Това, което правят българските националисти, а по тяхното внушение и някои държавни институции, ми напомня за това, което на английски се нарича ‛сталкинг‛. Това значи да не оставяш на мира бившата си приятелка или съпруга, която те е зарязала, постоянно да я дебнеш и преследваш, да я заплашваш или да й се подмазваш, че тя била родена за теб и много бърка, като не те иска. Въпросният „сталкинг‛ обикновено свършва с бой, но никога не с възстановяване на връзката. Имах една студентка македонка с доста безразлично отношение към своята национална идентичност, която с най-добри чувства и без никакви предразсъдъци замина с моя препоръка за един семестър да следва в България. Върна се като върла македонка, толкова й било писнало от постоянното натякване на българите, не само на състудентите й, но и на случайно срещани по плажа младежи, че нямало македонци, че тя не знаела, че е българка. Изобщо не вярвам на тримата автори, като пишат, че докато македонците още се напиват от национализма, българите вече са изтрезнели. По отношение на Македония българите са по-скоро махмурлии. Боли ги главата, алкохолът все още тече в трако-българо-славянската им кръв и не вярват на себе си, като се кълнат, че вече никога няма да пият.
 

И овде почнаа читатели кои не

И овде почнаа читатели кои не знаат два реда да прочитаат и веднаш со героски, ти вуна како нив... издаица... оф леле. Кутри копи пастирачи на туѓи интервјуа, Вуна никаде не ги брани Бугарите... полецка, кроце... читајте бе напалени фаќели пред да коментирате.

umri roksano udav bozji

umri roksano udav bozji

За Македонците и Бугарите

Вуна,
Не знам како ти ги доживуваш Бугарите ама право да ти кажам дека предрасудите и не се баш без основа...
1. Не сум запознал Македонец кој убедува Бугари дека се Македонци, Татари или слично, а последниов поим се користи само од налутени луѓе. А сум запознал еден куп Бугари кои не убедуваат нас дека не сме Македонци туку Бугари. Предпоставувам дека ако некој човек со веќе изграден идентитет го тормозиш дека е нешто друго по извесно време ќе те отера на едно место во внатрешноста на мајка ти.
2. Да! Бугарките се далеку послободоумни од Македонките. Ако сакаш ова можам и емпириски да ти го докажам. И тоа за „само“ 40 евра (од час).
3. Бугарите напреднати? А што се толку понапред? Пензиите и платите на обичниот човек во Бугарија се исти како и кај нас. Криминалот е на повисоко ниво а илјадници млади Бугари и Бугарки се граѓани од втор ред во ЕУ каде што ги извршуваат најгнасните работи (да сум ги видел со свои очи во Брисел и Келн).
4. Исто така за напредокот на Бугарија сведочат и цели испустени градови каде што пред 20 години живееле 50.000 жители сега нема ни 1000! Меѓутоа ако рекламите на Витошка и бутиците околу цум те импресионираат тоа е твој проблем...
Ех Вуна, Вуна...

Bugarki

You probably don't speak English but any way: How dou you think will any proud man talk krab for girls in case he have to pay to pick up/sleep with/  a woman. The only one think you prove with your blog is you are real cave man.

Ѓјуровски ,a jas sum od

Ѓјуровски ,a jas sum od Blagoevgrad i nikoj ne ubeduvam kakov e. No jas s dokumenti ti dokajuvam da sa site komiti od VMRO Bulgari,site koj ne sa vlasi kato Pito Guli  imali Bulgarska nacionalna svest-Goce,Dame,Pere,Jane,Todor Aleksandrov......!!!
Vidi im gi originalnite pisma,dok. i spomeni i si bidi kakov sakash. Mojte pra dedovci od Kukush i Shtip sekogash bili Bulgari.
http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/02/goce-delchev.html
Nie  Bulgarite od Mk nikogash nema da vi dozvolime na vas makedonoidite janichari s isprani mozoci da ni kradnete istorijata i geroite!!! Vie edna veshtachki sozdadena nacija,jazik i azbuka posle 1944 po ideja od Belgrad,da se zaebavate s nas??? Nikogash!!!
Pozdrav od Pirinec od Blagoevgrad

Hah, sajtov e samo

Hah, sajtov e samo levo-orientiran, LSD idealisticki shljam.
 
Fail. Please try again.

What is the problem? What

What is the problem? What Bulgaria did so bad to Macedonia- it was the first who recognise Macedonia as indipendant country, many students study in there almost for free, they gave you arms to fight with the albanian gorillas in the civil war some years ago, now they are the only one country who openly give to macedonians EU sitizenship and support you for NATO and EU membership. Well why then you are so angry to bulgarians???
p.s Sending people in prisson based on their nationality or origin was  brutal practice in Nazi Germany and USSR. It doesn,t speek good for any country in the 21 century.

Многу сум испровоцирана од

Многу сум испровоцирана од колумнава и не знам дали вреди да оставам било каков коментар. Но сепак не можам да се воздржам.
Точно е дека предрасудите се неосновани верувања. Но секоја предрасуда и стереотип имаат во себе голем дел од вистината со тоа што можеби тоа е малку пренагласено. Сите сме биле во Бугарија или сме имале некаков контакт со бугари и знаеме дека голем дел од тие предрасуди се вистинити. Па постојат предрасуди за сите народи, и за македонците, зашто нив никој не ги сфаќа како причина за политички препукувања.
И уште една тема, Бугарија се грижи за своите граѓани. На секој разумен човек му е многу јасно зошто Бугарија толку се заангажира за македонците со бугарски пасош(кој инаку се добива за 200евра) кои прекршиле некој закон во Македонија; исто како што ни е јасно зошто Бугарија без проблеми им даваше пасоши на македонците. Добро имаше кажано во еден коментар, кој се чувствува како бугар слободно може да си отиде да живее во Бугарија.

"...кој се чувствува како

"...кој се чувствува како бугар слободно може да си отиде да живее во Бугарија..."
OK ша си одат у Бугария...., ама после да не ги търсите като "Македонско малцинство" в България, и да се чудите защо никой не признава ОМО Илинден....Знаете ли колко бежанци има в България от Егейска и Вардарска Македония, които са били гонени че са се чувстали Българи /също като Гоце, Даме, Яне, Тоше и т.н....../ от гърци и сърби/, а днес ги търсите като "Македонци поробени и потискани" от Българите......!!!! ДОКОГА с тази талибанщина....

Freedom for Spaska Mitrova !

THE SAGA OF A YOUNG WOMAN AND HER BABY DAUGHTER: Victims of Gender Bias or Political Prisoners ?
 
Spaska Mitrova, 23, a native of Gevgelija, former Yugoslav Republic of Macedonia (FYROM), who holds Bulgarian citizenship, was sentenced to 3 months in jail even though she recently had a baby, because she did not allow her ex- husband to stay at her parents' home in order to visit their child after the divorce. Mitrova divorced as a result from the constant physical abuse and drug addiction of her ex-husband, who dealt drugs from home and insulted his spouse because of her national identity. A fine of 33 000 Euro was imposed on her, while her baby girl was taken away despite the fact that she is still a suckling.
 
The young Bulgarian lady is a member of the Radko Association - a non-governmental organisation of FYROM's citizens with Bulgarian national consciousness. According to her family, colleagues and friends, Spaska has been arrested only because of her Bulgarian self-awareness.
 
Ms. Mitrova has a degree from the Southwest University in Blagoevgrad, Bulgaria, but has recently been expelled from her teaching job in a high school with the explanation that FYROM does not recognize Bulgarian university diplomas.
 
The life of both mother and baby is in a serious danger – the prisoner Mitrova suffers from breast tumours and has been maliciously maltreated by the prison police, while the still suckling child has been given to the drug-addicted father living in a very poor one-bedroom house with his sister and parents.
 
The famous Idrizovo prison, where Spaska is kept, is a symbol of the political repressions during the Tito's communist era in former Yugoslavia. Moreover, the FYROM's prisons are known to be among the world's most horrible ones (testified by the recent 'suicide' of the accused journalist Vlado Tanevski who allegedly killed himself by dunking his head in a bucket of water in the prison toilet). The Mitrova's story complements also a series of such violation cases (e.g. the mysterious disappearing of the political activist of Serbian origin Vasko Gligorijević which turned out to be confined in a madhouse, where he has happily been found by an international human-right mission to FYROM).
 
As is known, FYROM is an EU candidate country which impatiently insists to obtain a date for starting negotiations for its EU accession. Simultaneously, FYROM is anxious to get in 2010 a visa-free travel regime for the Europe's Schengen zone. It seems that EU currently regards FYROM as part of a Western Balkan's accession package of three former Yugoslav republics, comprising also Serbia and Montenegro.
 
The full story could be read on:
http://thecaseofspaskamitrova.blogspot.com/2009/08/case-of-spaska-mitrova-saga-of-young.html
 
Europeans and free world citizens, please raise your voice for the freedom of Spaska Mitrova and for providing a normal life of her baby girl !

 Мене ме интересира, колку од

 Мене ме интересира, колку од оние што се удираат во гради со нашата наводна супериорност кон Бугарите имаат прочитано некои од спомените на дејците од ВМРО, делата на Марко Цепенков, нешто од Јордан Хаџи Константинов- Џинот, можеби?! Ако ги разлистате овие дела, ќе сретнете и Македонци, на пример во спомените на Сарафов, но и Бугари, бугарцки комити (и тоа не во негативен контекст) на пример кај Цепенков. Па Иван Хаџи Николов  тагува затоа што не е остварен Сан-Стефанскиот договор, што би рекле на тоа? Доста различно од она што ние го имаме учено на училиште. Или што да кажеме за она интервју на Бранислав Нушиќ со Јане Сандански кое во еден наш весник го прочитав во скратена верзија и со измени при преводот. Па тоа само кај нас го има! Зарем не е индикативно тоа што само во нашиот и во бугарскиот јазик нема падежи, има член и степенувањето на придавките се прави со префиксот „по-“, на пример „поубаво“? Фолклорот ни е сличен исто така. Бугарите ни се нашите најблиски роднини и сметам дека наместо да негуваме a priori предрасуди кон нив со тој мит за двете червени (кај нас нема лесни жени, нели? А и јак фраер е тој што мора да плаќа за да има секс, па уште и да се фали со тоа) би требало повеќе да читаме автентични документи и дела од нашите револуционерни дејци и преродбеници, поинтересно е да се види што самите тие имале да кажат за тој период.

BRAVO

Ваков текст, објективен, слободен немам прочитано никогаш порано во македонските медиуми. Браво! Само храбро напред. Со слободен ум и со јуначко срце се сака и брани Македонија.
 

vuna

bravo

Живея в България, посещавал

Живея в България, посещавал съм Македония, но тук чета определено украсено - негативни фантазии. Защо ли!!! За себе си имам аргументиран отговор , но не очаквайте да падна на равнището на автора и да започна да плюя, като повечето тук. Само да ви припомня-България първа призна БЮРМ като държава, това ускори процеса по признаването ви от другите страни и ви даде възможност за самостоятелно и демократично развитие! Прокараха са мнения, че това е българска пропаганда! ОК, за да няма пропаганда не е трябвало да ви признаваме държавата... каква грешка в ваша вреда! Българска пропаганда е и случая с СП. Митрова! А как би реагирала БЮРМ ако имаше аналогичен случай в Б-я при подадени много сигнали за това?! Само че такава абсурдна присъда срещу майка - кърмачка не е имало не само в Б-я, но и в Македония! България няма проблеми със съседите си, но само  с МК, отношенията ни са хладни! Българската пропаганда е виновна, нали!? Всеки човек има право на самоопределение, но на никой не му е приятно да му крадат историята, гърците реагираха с вето, ние имаме три пъти по-голямо основание за това. И ако го направим  кой ще страда-хората, които живеят в БЮРМ, защото членството в НАТО и ЕС е предпоставка за по-висок жизнен стандарт!!!Въпреки всекидневните негативни и не рядко допълнително "украсени" новини за България във вашият печат, аз ви пожелавам здраве! Някой иска отношенията между двете страни винаги да са обтегнати, но това не е народът!
 

...

Съгласен съм с повечето неща, написани от автора. Ако имаше повече хора, които така хладно и разумно да седнат и да размислят, нямаше да има проблеми между нас.

Isklucivo do drugarot

Isklucivo do drugarot Vuna
Veke nekoe vreme gi citam redovno tvoite stavovi,i vo del od niv se pronaogam a vo ostantiot del se gnasam i jas i mointorot.Iako vo tekstovite , voopsto ne slucajno, pisuvas za temi koi mnogu brzo i lesno dopiraat do obicniot makedonec samo so cel da bides citan ili objavuvan vo nekoi pisani mediumi treba da obrnes vnimanie na svoite stavovi i da se preispitas, zasto svetot veke ne e mesto kade mozat da se vodat socijalisticki revolucii pa ni ti so vakvi bizarno-idiotski stavovi nema da uspees vo takvata namera. Steta e sto si go trosis vremeto na vakvi stavovi i razmisluvanja zatoa sto veruvam deka kako poprilicno i poveke od dovolno educiran mladic mozes i nesto popametno da napises.Na ovoj nacin samo barajki mesto vo mediumite loso se reklamiras i navlekuvas bes od tolpata probaj so nesto ne tolku kosmopolitsko , mozebi ke pomine podobro od ova .Fala puno :D

Браво! Време е да махнете

Браво! Време е да махнете jуго очилата и да видите дека свето е во 21 век! Со антика не се гради иднина...време е да прогледнете малко по далеч и да се освободите от вашите колонизатори Сервите!Прав е авторо дека во сите Мк форуми отношението кон Бг е негативно....бришат се постове и се нарекуват по наj грд начин!Ваква цедка на интернет и во Кина нема! Всичко си има мерка....и дано се свестите дека не сте антички-ариици па и наj умни на свето!Читам постове шо врзка немат со реалността например овоj Ѓјуровски....чесно да ти кажам ако молчиш изгледаш по умен....еве специjално за теб "умното-маке" : http://i.data.bg/08/05/26/972019_orig.jpg  ;) Поздрави бидете живи и здрави!

http://i.data.bg/08/05/26/972

Штета

Штета што „Бугарите“ со своите коментари не се барем малку подобри и поразумни од „античките Македонци“. Тоа е доказ дека никој од нив не е во право. Текстов на Вуна (кој е генерално добар иако ја критикува само „македонската страна“) им се допаѓа на Бугариве само затоа што (со полно право) ги соголува македонските небулози и предрасуди во однос на Бугарите, да беше малку и обратно немаше толку да ликуваат.

до Ни Бугар ни антички

Братко писна ни да сме по разумните!Кога бевме разумни отсреща гледаме само език на омраза и нарекуване со наj гадни сборови-татари-матари,жолти,гупци и слични!Е доста само от едната страна да има разум....жално е да гледаме наши близки луге со сличен jазик да ни навредуват.Ние тук в Пирин сме наj зле от вашата омраза....чесно да ти кажам до пред 3 години каде и да идем во Бг и кажем дека сме от Пиринско на секаде ке чуеш"Що е маке се е jунак",а сега нас ни питат защо браката по Вардаро ни мразат толко...все едно ние знаем како мислите вие и се чуствуваме отговорни...с еден сбор ни е срам да кажем от дека сме веке за жал! Относно текстот....па такво мислене како на Вуна кажи ми во колко Мк издания го има?Каде и да прочиташ низ интернет от македонската преса е само лошо или ништо за Бг.Затоа българите реагират позитивно оти не е фер само да се плука по близка на вас земjа. Изводо е голио национализъм не води до ништо арно...Сервите са доказ до дека води ! Незнам таа България за що не ви е виновна веке :)Разберете сакаме ви во ЕУ и НАТО и требе да бидете час по скоро при нас во обидинена Европа! Позз бидете живи и здрави

 И ако говорим за разум си

 И ако говорим за разум си мисля, че всеки тук може да прецени кога България не е подкрепяла МК! Първи ви признахме страната, танкове ви дадохме преди войната/пази боже да се повтори/, а какво имаме насреща - „бугарска пропаганда“!?! И пак приканвам за разум-може ли една страна да очаква подкрепа от друга, получава я, и следващия момент  се обръща против тази страна като я обвинява с пропаганда!? За БГ- само негативизъм или нищо! ОК, такава ви е явно държавната политика - постоянен конликт с БГ! А от нас се иска да ви подкрепим за НАТО и ЕС! ....за разума и недорозуменията.....

Към " eden sto gi pocituva

Към " eden sto gi pocituva sosedite i zemjata vo koja zivee "
Виждам, че си чел статията на Раймон Детре, което е похвално. Тук си пуснал обаче само онези цитати от нея, които ви отърва. В името на обективността ще пусна още откъси от "По отношение на Македония българите още са махмурлии":
"Македонските историци, вместо да се задоволят със съвсем убедително от гледна точна на съвременната наука обяснение за възникване на македонската нация през последната трета на XIX век, смятат за нужно да развият същата „изконническа“ аргументация, както българските си колеги. Ако последните казват: „Преди българи, значи и сега, и завинаги българи“, македонските казват: „Сега македонци, значи и преди, и откакто свят светува македонци“. Според тези македонски историци, през XIX век цялото славянско население в Македония вече има македонско национално самосъзнание с изключение на някои „заблудени“ българомани, сърбомани и гъркомани. За българите същото това славянско население има ярко българско национално съзнание с изключение на някои „заблудени“ сърбомани, гъркомани и „македонисти“. Разбира се, до 1860-те, това население нарича себе си винаги „българско“.
"Има текстове, които показват, че някои хора, макар че продължават да се смятат за българи, развиват някакъв македонски партикуларизъм. Има свидетелства от това време за прости селяни, които не искат да бъдат наричани българи, а твърдят, че са македонци и че говорят македонски."
"Има убедителни документи, че в последната четвърт на XIX век се разпространява македонска национална идеология и че има хора с македонско национално съзнание, макар и в една среда, която по етническо самосъзнание е все още преобладаващо българска. Има и убедителни изследвания по въпроса кои точно политически, социални, икономически и културни обстоятелства и събития са допринасяли за развитието на един македонски регионализъм – най-напред още в рамките на българската етническа общност, после вече като отделна македонска национална общност. Най-важният момент е, както всеки историк на национализма знае, че една нация се оформя в рамките на една държава, дори без тя много да се старае да създаде нация. Българи и македонци са живеели в една държава известно време през средните векове; след това не са имали обща държава. Османската империя е създала, без да иска, една православна общност, в която влизат и гърци, и православни албанци, но не е създала отделна македоно-българска идентичност."
От 1878 г. българите в България живеят в своя държава, която вече целенасочено строи българска нация. Българите в Македония (или македонците) остават извън този процес и се оформят като общност в други обстоятелства, стават друга общност. - ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА СИТУАЦИЯТА ДНЕС
За традиционните български историци всичко това, разбира се, е „ненаучно“, макар че този подход им предоставя възможността достойно да се оттеглят от целия досаден „македонски въпрос“, без да се отказват от българското културно наследство от предишните векове. А пък македонците биха могли, въз основа на тези нови разбирания, да обяснят своята поява като народ, без да се занимават повече с невъзможната задача да докажат съществуването на македонци преди XIX век. Но нито българите, нито македонците като че ли са в състояние да се откажат от остарелия примордиализъм, който постоянно ги кара да защитават направо смешни становища.

коментар

Инересно ми беше до половината на горното писание и коментарите, нима и на "мк "и на "бг" не е ясно за какво става дума?Нещата са пределно прости:
1.Българската позиция: Бъдете каквито искате, имайте и марсиянска индентичност- човешко право е- НО НЕ КРАДЕТЕ ЧУЖДА ИСТОРИЯ!
НЕ СЕРЕТЕ В НАУКАТА!ПРОЧЕТЕТЕ КАКВО Е КАЗАЛА ВАНГА ПО ВЪПРОСА ЗА МАКЕДОНИЯ И МАКЕДОНЦИТЕ И БЪДЕЩЕТО ИМ!
2.След 1945г. бъдете каквито искате, говорете на къквто искате език и не наричайте държавата "Македония"/казват гърците/, и тъй ако искате да влезете в ЕС има правила и трябва да ги спазвате, иначе оставате извън ЕС, което може и да не лошо за Вас!
Ние затворихме 4 атомни реактора заради Гърция и Франция, до момента и в следващите 20г. ще претърпим загуби за повече от 22 милиарда лева от това, но няма как - правила, иначе не ни пускаха в ЕС.
3.Това което съм усетил при честите си пътувания до БЮРМ /за да сме коректни към гърците/, изключвайки страшната омраза към БГ и всичко българско,бих казал че по манталитет сте много по-югославяни отколкото мк. И за това според мен няма драма: просто прекъсвате спора с Гърция за името, на България и казвате "да си е.. майката" и със Сърбия правите "Нова Югославия".
4.Тази "Нова Югославия", кандидатства и влиза в ЕС.
Край на цирка и драмата наречена БЮРМ!
Ето това са нещата според мен!Простичко нали- и без това си имаме страшно много социални и икономически проблеми.....

истината е друга

Истината е друга, никой не успява да посочи точно проблема, ще Ви цитирам бившия посланик в БЮРМ Ангел Димитров- като че той напипва проблема с завидна точност:

Normal
0
21

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}

Ангел Димитров, посланик на България в Скопие от 1994 до 2001 година, преди това – генерален консул на България в Скопие от 1992 до 1994 г., пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Димитров, очаквано ли е развитието с отлагането на решението да се определи дата за преговори за членство на Македония в Европейския съюз от декември за март?
Ангел Димитров: Бих казал дори – напълно очаквано, защото в последните не просто месеци, а години се оказва, че Република Македония не е в състояние да направи решаващи стъпки за преодоляване на проблемите, които има със своите съседи, особено с онези, които членуват в Европейския съюз. Разбира се, досега острието на проблема беше насочено към спора за името главно между Гърция и Република Македония. В случая точно гръцките инициативи за спиране на Скопие по пътя към желаните институции – НАТО и ЕС, са причината да се стигне до това нетърпение сред членовете на ЕС да видят в края на краищата някакви по-решаващи стъпки от страна на македонското ръководство.
Фокус: В последните дни Македония изненадващо получи подкрепа от Турция – доколко тежи нейното мнение, след като тя не е член на Евросъюза?
Ангел Димитров: Точно това е показателно: докато се губи подкрепа сред страните – членки на ЕС, търсенето на подкрепа в страна, която аспирира доста безуспешно за членство и самата тя е поставена пред изисквания, които подсказват, че процесът скоро няма да бъде завършен, показва, че в Република Македония се чувстват доста несигурни в избирането на най-подходящите действия и стъпки за преодоляване на собствените проблеми.
Фокус: Очаква се шведското председателство на ЕС да представи официалния текст, в който да се казва, че през март 2010-а Съюзът ще разгледа доколко са изпълнени условията за започване на преговори за членство. Има ли нещо изненадващо в гръцката позиция напоследък?
Ангел Димитров: В никакъв случай гръцката позиция не е изненадваща – тя е последователна и продължава от самото създаване на Република Македония. Преодоляването на най-сериозните противоречия в средата на `90-те години доведе до откриване на дипломатическа мисия, която и до сега няма ранг посолство на Гърция, показва, че се търсят някакви решения. Но проблемът с основните символи, един от които е и името, и който в случая е главният спор между Гърция и Република Македония, остава нерешен. Наивно е да се смята, че от гръцка страна може да бъде направен по-голям компромис от това, което до сега са правили. Тъй като те все пак – подчертавам това - приеха (нещо, което не правеха в началото, особено през първата половина на `90-те години) – споменаването на името Македония в комбинация с уточнения, която да бъде насочена към името на новата държава.
Има и нещо друго – този спор е донякъде ирационален. Не виждам как точно ще бъде постигнато взаминоприемливо и за двете страни решение и това е, което поставя най-голямата клопка пред придвижването на Република Македония към желаното членство. Има едно благоприятно обстоятелство за Скопие в момента, а именно – шведското председателство. Швеция е показала, че е доста, бих казал – отчуждено толерантна към въпросите на далечните Балкани, така че Република Македония няма да бъде оставена без шанс дори само от нагласите на шведската страна. Но в същото време – даването на един толкова все пак голям срок – повече от три месеца – показва, че това е един сигнал, че се очакват компромисни стъпки.
Фокус: Гръцко-македонският спор за името с какво засяга България?
Ангел Димитров: Разбира се, че по някакъв начин засяга. Доктрината на македонизма е изградена върху тоталното обсебване на целия контекст, който се създава и който името Македония носи. Това засяга не само миналото, то засяга и предявяването на претенции в съвременен политически план. Тук е същинският проблем и оттук идва главното възражение на Гърция за името. В това отношение ние сме далеч по-спокойни, защото България никога не е имала проблем с името Македония. Дори бих казал, че името Македония в модерната епоха от началото на ХІХ век се установява по два пътя – единият е чрез самото гръцко влияние (говорим за модерна Гърция, която също се обръща към миналото, за да търси новите примери за величие). От друга страна – почти успоредно и по пътя на българското обществено движение през епохата на националното Възраждане, в което установяването на името на Македония в областта е един от елементите на съперничество с Гърция за национално самоопределение. Така че за нас не е толкова страшен този момент. Чисто политически трябва да напомня, че България беше първата държава, която призна тази страна с нейното име – Република Македония. Но е факт, че този спор (макар да го нарекох ирационален) ще продължи да се развива, защото не виждам как от него ще се излезе по желан от двете страни начин. Защото за Гърция той засяга фундаментални представи за собственото историческо присъствие в тази част на полуострова, докато за Република Македония то е идентифициращ знак.
Фокус: Двустранните отношения България – Македония, краткото посещение на премиера Никола Груевски в София и срещата му с Бойко Борисов и заявленията, че е необходим нов договор между двете страни, основан на декларацията от 1999 година?
Ангел Димитров: Посещението на министър-председателя Груевски беше толкова кратко, че мина почти незабележимо. Разбира се, то беше изцяло насочено към търсене на подкрепа от българската страна, а не – на решаване на текущи въпроси от двустранните отношения. Никак не е случайно, че именно в тази обстановка беше поставен и въпросът, че европейската практика изисква Република Македония да направи съответните стъпки, за да изчисти проблемите си не само в южна посока, но и с България. Аз лично мисля, че идеята да се върнем към подписаната 1999 година декларация като основа на един договор за приятелство, за добросъседство, за изцяло позитивно развитие на двустранните отношения е задължителна стъпка, преди България да каже своето „да” за приемането на Република Македония в Европейския съюз. Това е в крайна сметка един много важен документ, който остана позабравен в последните години, особено след навлизането ни в ХХІ век. Именно подписването на тази декларация създаде възможност за изграждането на цялата двустранна държавно-правна база, върху която се развиват нашите отношения от тогава насам. След 2001 година постепенно част от основните точки в тази декларация бяха позабравени, а преди това – една, тази, която е свързана с недопускането на враждебна пропаганда, в Скопие не беше спазена.
Така или иначе – тази декларация е изключително важна. В своята същност тя има две полета на действие. Едното е свързано конкретно с взаимни решения около двустранните отношения, а другото – с готовност за взаимни действия в регионален план в посока – осигуряване на стабилността и сигурността в района.
Фокус: Има ли такъв момент, че колкото повече се говори у нас за прекратяване на говора на омразата и спиране на антибългарската кампания, толкова по-ожесточена става тя?
Ангел Димитров: Преди всичко – говорът на омразата е само един елемент от една култура на омразата, която беше създавана, култивирана в Република Македония от 1944 година насам (от създаването на македонската република като федеративен елемент от Югославската комунистическа федерация). Може би Република Македония беше единствената съставна част на федерацията, на която от самото начало беше позволено да демонстрира един държавен национализъм, който беше насочен едновременно за справяне с вътрешните противници на новия режим и неговите идеологически постулати. Доктрината на македонизма беше съпътстваща доктрина на комунистическата идеология и тя беше налагана със същите силови средства, с които в онова време беше налагана политическата система. От друга страна беше – да се насочи този държавен национализъм срещу, както там ги наричаха – външните неприятели. Така че срещу България действително повече от 60 години се води една постоянна пропагандна, тотална атака. И някакъв вид противодействие периодично се появяваше, имаше периоди на смекчаване, но в крайна сметка – сега, когато трябва да решаваме за един път към едно общо бъдеще в рамките на Европейския съюз, всичко това трябва да бъде преодоляно. Не мога да кажа – да му бъде сложен край, защото много добре знам, че охранителите на митовете, хората, които стоят зад тези кампании, все още имат ключови позиции в обществения живот на Република Македония. Само като илюстрация ще кажа, че съвсем наскоро, преди броени месеци, там излезе двутомна, голяма, първата Македонска енциклопедия, която е уникална... Като професионален историк съм дълбоко смутен от степента, в която политиката си е позволила да моделира историческия подход за представяне на миналото. Това е наистина скандално.
Фокус: Има ли забавяне на българската дипломатическа активност в този регион в последните години?
Ангел Димитров: Самият факт, че вече половин година няма посланик е знак за известно забавяне, макар че аз разбирам новото правителство в желанието да намери най-доброто персонално решение. След като така или иначе има забавяне, действително трябва да бъде направен добър избор. Говоря, че има едно спадане на активността в двустранните отношения, едно правене на рутинна двустранна политика през целия период след 2001 година. Мисля, че дори през този период България изгуби част от позициите, които беше извоювала с една по-активна и действена политика през края на `90-те години. Не случайно се връщаме към тази декларация от 1999 година.
Фокус: Да се върнем към един момент, свързан с т.нар. малцинствени претенции. Премиерът каза - „снемане на всякакви малцинствени претенции, в съответствие с декларацията от 1999 година и преустановяване на подстрекателствата към съответните групи. Може ли да го коментирате?
Ангел Димитров: Това е изключително важен въпрос и той засяга директната намеса на институции в Република Македония в поддържането и бих казал – финансирането, говоря поне в миналото и за думите си разполагам с доказателства, че беше работено тясно с организацията ОМО „Илинден”. Тя действително поставя малцинствени проблеми. Така че – такъв вид действия с нищо не допринасят за развитието на добросъседските отношения.
Фокус: Когато Никола Груевски беше в София, той спомена – да оставим историята на историците...
Ангел Димитров: Това е само една фраза. И мисля, че фразата на министър-председателя Никола Груевски „да оставим историята на историците” е изключително несериозна, защото когато интерпретацията на миналото е съществен проблем в двустранните отношения, той е политически проблем. Той е напуснал територията на науката по простата причина, че по един или друг начин, за да се стигне до подобно разминаване, има и разминаване на научните принципи. Т.е. – политиката ясно присъства. А що се отнася до Република Македония, бих искал да кажа, че в България не е имало периоди, в които политиката не се е намесвала драстично... Що се отнася до интерпретацията общо на македонската проблематика, това, което се върши в Република Македония, е държавна политика. Трудно е „да оставим историята на историците” и Македонската енциклопедия е такъв пример, защото между нас практически няма диалог. От македонска страна има – откровено бих го нарекъл – страх от дискусии с българските колеги. Многократните опити от страна на Българската академия на науките и специално на Института по история да влезем в по-близки отношения с Института по история на Скопие (аз самият съм разговарял поне два пъти с Института за национална история в Скопие, с директора на този Институт, изпращали сме официално писма от София – да започнем диалог и професионални срещи и обсъждания) срещат един учтив, внимателен отказ. В същото време – те предпочитат да имат някакви по-професионално неутрални контакти с Института по балканистика, където повечето хора се занимават със самата Република Македония, отколкото със слабите места в двустранните отношения и с българската гледна точка към това. Разбира се – най-много специалисти по тези въпроси има точно в Института по история. Така че – давам един пример, как зад една фраза реално не стои нищо. Защото, ако чакаме историците в Република Македония да започнат критично да се отнасят към недалечното минало, още веднъж казвам – в Република Македония не е направена реална сериозна критична оценка на собственото им югославско минало, т.е. – на основата, от която тръгва съвременната независима държава. Ние не можем да очакваме някаква сериозна промяна на тяхната гледна точка. Още повече – доминиращите фигури са вече хора на възраст, които едва ли биха тръгнали да отричат това, което са правили в продължение на десетилетия.
Фокус: Около девет години сте се занимавали с двустранните българо-македонски отношения и тяхното позитивно развитие. Бихте ли посочили основните български пропуски в следващите десет години?
Ангел Димитров: България трябва да изработи една много ясна в перспектива програма за развитие на двустранните отношения. В края на 1998 г., ако не ме лъже паметта, беше изработен проект за по-дългосрочно развитие, който беше изпълняван в края на `90-те години. След това той не само, че потъна и не само, че не се споменава за него, а и не се прави нищо, независимо дали някой го одобрява или не. Все едно, че не е създаван. България трябва да изостави минималистичната политика в региона. Въпросът не е само дори с Република Македония, а и с други наши съседи. Защото за една по-малка държава и по-нов член на Европейския съюз в случая е изключително важна нейната регионална активност и нейната регионална тежест и значение. А тя се определя именно от една активна регионална политика. Не направим ли това, не превърнем ли отношенията с Република Македония вместо от поле за недоизказани неща и взаимни проблеми и подозрения, в един механизъм, който ще ни даде взаимна сила да вървим към евроатлантическите структури, нито тя, нито дори и ние, ще бъдем в състояние да използваме целия си потенциал.

Normal
0
21

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}

Ангел Димитров, посланик на България в Скопие от 1994 до 2001 година, преди това – генерален консул на България в Скопие от 1992 до 1994 г., пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Димитров, очаквано ли е развитието с отлагането на решението да се определи дата за преговори за членство на Македония в Европейския съюз от декември за март?
Ангел Димитров: Бих казал дори – напълно очаквано, защото в последните не просто месеци, а години се оказва, че Република Македония не е в състояние да направи решаващи стъпки за преодоляване на проблемите, които има със своите съседи, особено с онези, които членуват в Европейския съюз. Разбира се, досега острието на проблема беше насочено към спора за името главно между Гърция и Република Македония. В случая точно гръцките инициативи за спиране на Скопие по пътя към желаните институции – НАТО и ЕС, са причината да се стигне до това нетърпение сред членовете на ЕС да видят в края на краищата някакви по-решаващи стъпки от страна на македонското ръководство.
Фокус: В последните дни Македония изненадващо получи подкрепа от Турция – доколко тежи нейното мнение, след като тя не е член на Евросъюза?
Ангел Димитров: Точно това е показателно: докато се губи подкрепа сред страните – членки на ЕС, търсенето на подкрепа в страна, която аспирира доста безуспешно за членство и самата тя е поставена пред изисквания, които подсказват, че процесът скоро няма да бъде завършен, показва, че в Република Македония се чувстват доста несигурни в избирането на най-подходящите действия и стъпки за преодоляване на собствените проблеми.
Фокус: Очаква се шведското председателство на ЕС да представи официалния текст, в който да се казва, че през март 2010-а Съюзът ще разгледа доколко са изпълнени условията за започване на преговори за членство. Има ли нещо изненадващо в гръцката позиция напоследък?
Ангел Димитров: В никакъв случай гръцката позиция не е изненадваща – тя е последователна и продължава от самото създаване на Република Македония. Преодоляването на най-сериозните противоречия в средата на `90-те години доведе до откриване на дипломатическа мисия, която и до сега няма ранг посолство на Гърция, показва, че се търсят някакви решения. Но проблемът с основните символи, един от които е и името, и който в случая е главният спор между Гърция и Република Македония, остава нерешен. Наивно е да се смята, че от гръцка страна може да бъде направен по-голям компромис от това, което до сега са правили. Тъй като те все пак – подчертавам това - приеха (нещо, което не правеха в началото, особено през първата половина на `90-те години) – споменаването на името Македония в комбинация с уточнения, която да бъде насочена към името на новата държава.
Има и нещо друго – този спор е донякъде ирационален. Не виждам как точно ще бъде постигнато взаминоприемливо и за двете страни решение и това е, което поставя най-голямата клопка пред придвижването на Република Македония към желаното членство. Има едно благоприятно обстоятелство за Скопие в момента, а именно – шведското председателство. Швеция е показала, че е доста, бих казал – отчуждено толерантна към въпросите на далечните Балкани, така че Република Македония няма да бъде оставена без шанс дори само от нагласите на шведската страна. Но в същото време – даването на един толкова все пак голям срок – повече от три месеца – показва, че това е един сигнал, че се очакват компромисни стъпки.
Фокус: Гръцко-македонският спор за името с какво засяга България?
Ангел Димитров: Разбира се, че по някакъв начин засяга. Доктрината на македонизма е изградена върху тоталното обсебване на целия контекст, който се създава и който името Македония носи. Това засяга не само миналото, то засяга и предявяването на претенции в съвременен политически план. Тук е същинският проблем и оттук идва главното възражение на Гърция за името. В това отношение ние сме далеч по-спокойни, защото България никога не е имала проблем с името Македония. Дори бих казал, че името Македония в модерната епоха от началото на ХІХ век се установява по два пътя – единият е чрез самото гръцко влияние (говорим за модерна Гърция, която също се обръща към миналото, за да търси новите примери за величие). От друга страна – почти успоредно и по пътя на българското обществено движение през епохата на националното Възраждане, в което установяването на името на Македония в областта е един от елементите на съперничество с Гърция за национално самоопределение. Така че за нас не е толкова страшен този момент. Чисто политически трябва да напомня, че България беше първата държава, която призна тази страна с нейното име – Република Македония. Но е факт, че този спор (макар да го нарекох ирационален) ще продължи да се развива, защото не виждам как от него ще се излезе по желан от двете страни начин. Защото за Гърция той засяга фундаментални представи за собственото историческо присъствие в тази част на полуострова, докато за Република Македония то е идентифициращ знак.
Фокус: Двустранните отношения България – Македония, краткото посещение на премиера Никола Груевски в София и срещата му с Бойко Борисов и заявленията, че е необходим нов договор между двете страни, основан на декларацията от 1999 година?
Ангел Димитров: Посещението на министър-председателя Груевски беше толкова кратко, че мина почти незабележимо. Разбира се, то беше изцяло насочено към търсене на подкрепа от българската страна, а не – на решаване на текущи въпроси от двустранните отношения. Никак не е случайно, че именно в тази обстановка беше поставен и въпросът, че европейската практика изисква Република Македония да направи съответните стъпки, за да изчисти проблемите си не само в южна посока, но и с България. Аз лично мисля, че идеята да се върнем към подписаната 1999 година декларация като основа на един договор за приятелство, за добросъседство, за изцяло позитивно развитие на двустранните отношения е задължителна стъпка, преди България да каже своето „да” за приемането на Република Македония в Европейския съюз. Това е в крайна сметка един много важен документ, който остана позабравен в последните години, особено след навлизането ни в ХХІ век. Именно подписването на тази декларация създаде възможност за изграждането на цялата двустранна държавно-правна база, върху която се развиват нашите отношения от тогава насам. След 2001 година постепенно част от основните точки в тази декларация бяха позабравени, а преди това – една, тази, която е свързана с недопускането на враждебна пропаганда, в Скопие не беше спазена.
Така или иначе – тази декларация е изключително важна. В своята същност тя има две полета на действие. Едното е свързано конкретно с взаимни решения около двустранните отношения, а другото – с готовност за взаимни действия в регионален план в посока – осигуряване на стабилността и сигурността в района.
Фокус: Има ли такъв момент, че колкото повече се говори у нас за прекратяване на говора на омразата и спиране на антибългарската кампания, толкова по-ожесточена става тя?
Ангел Димитров: Преди всичко – говорът на омразата е само един елемент от една култура на омразата, която беше създавана, култивирана в Република Македония от 1944 година насам (от създаването на македонската република като федеративен елемент от Югославската комунистическа федерация). Може би Република Македония беше единствената съставна част на федерацията, на която от самото начало беше позволено да демонстрира един държавен национализъм, който беше насочен едновременно за справяне с вътрешните противници на новия режим и неговите идеологически постулати. Доктрината на македонизма беше съпътстваща доктрина на комунистическата идеология и тя беше налагана със същите силови средства, с които в онова време беше налагана политическата система. От друга страна беше – да се насочи този държавен национализъм срещу, както там ги наричаха – външните неприятели. Така че срещу България действително повече от 60 години се води една постоянна пропагандна, тотална атака. И някакъв вид противодействие периодично се появяваше, имаше периоди на смекчаване, но в крайна сметка – сега, когато трябва да решаваме за един път към едно общо бъдеще в рамките на Европейския съюз, всичко това трябва да бъде преодоляно. Не мога да кажа – да му бъде сложен край, защото много добре знам, че охранителите на митовете, хората, които стоят зад тези кампании, все още имат ключови позиции в обществения живот на Република Македония. Само като илюстрация ще кажа, че съвсем наскоро, преди броени месеци, там излезе двутомна, голяма, първата Македонска енциклопедия, която е уникална... Като професионален историк съм дълбоко смутен от степента, в която политиката си е позволила да моделира историческия подход за представяне на миналото. Това е наистина скандално.
Фокус: Има ли забавяне на българската дипломатическа активност в този регион в последните години?
Ангел Димитров: Самият факт, че вече половин година няма посланик е знак за известно забавяне, макар че аз разбирам новото правителство в желанието да намери най-доброто персонално решение. След като така или иначе има забавяне, действително трябва да бъде направен добър избор. Говоря, че има едно спадане на активността в двустранните отношения, едно правене на рутинна двустранна политика през целия период след 2001 година. Мисля, че дори през този период България изгуби част от позициите, които беше извоювала с една по-активна и действена политика през края на `90-те години. Не случайно се връщаме към тази декларация от 1999 година.
Фокус: Да се върнем към един момент, свързан с т.нар. малцинствени претенции. Премиерът каза - „снемане на всякакви малцинствени претенции, в съответствие с декларацията от 1999 година и преустановяване на подстрекателствата към съответните групи. Може ли да го коментирате?
Ангел Димитров: Това е изключително важен въпрос и той засяга директната намеса на институции в Република Македония в поддържането и бих казал – финансирането, говоря поне в миналото и за думите си разполагам с доказателства, че беше работено тясно с организацията ОМО „Илинден”. Тя действително поставя малцинствени проблеми. Така че – такъв вид действия с нищо не допринасят за развитието на добросъседските отношения.
Фокус: Когато Никола Груевски беше в София, той спомена – да оставим историята на историците...
Ангел Димитров: Това е само една фраза. И мисля, че фразата на министър-председателя Никола Груевски „да оставим историята на историците” е изключително несериозна, защото когато интерпретацията на миналото е съществен проблем в двустранните отношения, той е политически проблем. Той е напуснал територията на науката по простата причина, че по един или друг начин, за да се стигне до подобно разминаване, има и разминаване на научните принципи. Т.е. – политиката ясно присъства. А що се отнася до Република Македония, бих искал да кажа, че в България не е имало периоди, в които политиката не се е намесвала драстично... Що се отнася до интерпретацията общо на македонската проблематика, това, което се върши в Република Македония, е държавна политика. Трудно е „да оставим историята на историците” и Македонската енциклопедия е такъв пример, защото между нас практически няма диалог. От македонска страна има – откровено бих го нарекъл – страх от дискусии с българските колеги. Многократните опити от страна на Българската академия на науките и специално на Института по история да влезем в по-близки отношения с Института по история на Скопие (аз самият съм разговарял поне два пъти с Института за национална история в Скопие, с директора на този Институт, изпращали сме официално писма от София – да започнем диалог и професионални срещи и обсъждания) срещат един учтив, внимателен отказ. В същото време – те предпочитат да имат някакви по-професионално неутрални контакти с Института по балканистика, където повечето хора се занимават със самата Република Македония, отколкото със слабите места в двустранните отношения и с българската гледна точка към това. Разбира се – най-много специалисти по тези въпроси има точно в Института по история. Така че – давам един пример, как зад една фраза реално не стои нищо. Защото, ако чакаме историците в Република Македония да започнат критично да се отнасят към недалечното минало, още веднъж казвам – в Република Македония не е направена реална сериозна критична оценка на собственото им югославско минало, т.е. – на основата, от която тръгва съвременната независима държава. Ние не можем да очакваме някаква сериозна промяна на тяхната гледна точка. Още повече – доминиращите фигури са вече хора на възраст, които едва ли биха тръгнали да отричат това, което са правили в продължение на десетилетия.
Фокус: Около девет години сте се занимавали с двустранните българо-македонски отношения и тяхното позитивно развитие. Бихте ли посочили основните български пропуски в следващите десет години?
Ангел Димитров: България трябва да изработи една много ясна в перспектива програма за развитие на двустранните отношения. В края на 1998 г., ако не ме лъже паметта, беше изработен проект за по-дългосрочно развитие, който беше изпълняван в края на `90-те години. След това той не само, че потъна и не само, че не се споменава за него, а и не се прави нищо, независимо дали някой го одобрява или не. Все едно, че не е създаван. България трябва да изостави минималистичната политика в региона. Въпросът не е само дори с Република Македония, а и с други наши съседи. Защото за една по-малка държава и по-нов член на Европейския съюз в случая е изключително важна нейната регионална активност и нейната регионална тежест и значение. А тя се определя именно от една активна регионална политика. Не направим ли това, не превърнем ли отношенията с Република Македония вместо от поле за недоизказани неща и взаимни проблеми и подозрения, в един механизъм, който ще ни даде взаимна сила да вървим към евроатлантическите структури, нито тя, нито дори и ние, ще бъдем в състояние да използваме целия си потенциал.

Пишав долг коментар и ми се

Пишав долг коментар и ми се сјеба firefox, па еве го скринот за да се види бар најбитното.
http://img202.imageshack.us/img202/7442/evew.png

Македония-българия

Произхождам от прогонени от албанците преди повече од 300 години българи. Селата ни били в района на Голо Бърдо. Родовата ни памет е българска. Такива като мен в България са мнозинство. Желаем мирно съвместно съществуване. Верно е дака не ядем хора... 

Македонски ми

Македонски ми приятели,по-добре си гледайте във вашето канче. Няма нужда да надничате  в нашето. Ще дойде време дето само на нас ще се надявате, ама ние дали ще искаме да ви помагаме времето ще покаже. Дано следващият път когато ви даваме танкове не се наложи да ги пращаме с екипажите.

За бугарските работи

Макетата ги гони яка параноя, за това всички да ги смятат за "македонци". Добре де. В цяла България, по села и градове има македонски махали. Аз съм от гр. Свищов. Нашият кмет трети мандат е македонец. Но я го питайте македонец ли е или българин. Ясно е че е българин. За мене македонците са си българи от македонския край. Така ги има навсякъде, че ако те не са българи, значи ние трябва да сме македонци. Едно сме. А, това дето сме били татари е най-смешната работа. Я, почетете малко повечко и вижте от кога има българи на Балканите - мноооого преди Аспарух да мине Дунава. В голямата си част като процент ние сме от автохтонното население на Балканите. Показват го и генетичните експертизи.
Защо македонците не прочетат книгата на Анри Пози "Войната се връща"? Авторът е неутрален - французин, приятел на сърбите. Той навсякъде населението на Македония го нарича - "българи". А, как са "станали македонци"? Вижте откъс от книгата, от там се вижда как сърбите са направили ат българите македонци:
 
Хванахме четиринадесет мъже и две жени, хубави стройни момичета.
Е, добре, вярвайте ми господине, всичко опитахме:
 железен тел, пристяган около главата и коленете 
с една тояга, премазване на ушите с чук. Това е 
като зъбите. Едно великолепно средство. Прикрепват
 лицето на един стол, главата преметната на облегалото.
 Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба.
Това струва повече от 50 удара с тояга.
Твърди натури изпадат в ужас от втория зъб.
 Но ни един българин не пожела да говори. Жените бяха най-ужасните. 
Избиха им четири зъба - нищо. Исках да ги поставя да
 седнат на разгорещени въглища, но много лошо мирише.
Тогава изнамерих. Със свещта...Поставят я права, 
разкрачена, запалват една свещ и приближават малко по малко. 
Малките виеха като вълчици. После ги окачихме на дървото.
 
Разказ на сръбският полицейски инспектор Джаганетич 
в гр. Велес - Македония.
 
Македонците се самонавиват в омразата си към българите. Искате да сте "македонци" - прав ви път. Но да се казва истината. Има ви като нация от стотина години, произлязла от българската, а се изкарвате потомци на Александър Велики.
 
Всичко най-добро ви желая. 
 

За бугарските работи

Макетата ги гони яка параноя, за това всички да ги смятат за "македонци". Добре де. В цяла България, по села и градове има македонски махали. Аз съм от гр. Свищов. Нашият кмет трети мандат е македонец. Но я го питайте македонец ли е или българин. Ясно е че е българин. За мене македонците са си българи от македонския край. Така ги има навсякъде, че ако те не са българи, значи ние трябва да сме македонци. Едно сме. А, това дето сме били татари е най-смешната работа. Я, почетете малко повечко и вижте от кога има българи на Балканите - мноооого преди Аспарух да мине Дунава. В голямата си част като процент ние сме от автохтонното население на Балканите. Показват го и генетичните експертизи.
Защо македонците не прочетат книгата на Анри Пози "Войната се връща"? Авторът е неутрален - французин, приятел на сърбите. Той навсякъде населението на Македония го нарича - "българи". А, как са "станали македонци"? Вижте откъс от книгата, от там се вижда как сърбите са направили ат българите македонци:
 
Хванахме четиринадесет мъже и две жени, хубави стройни момичета.
Е, добре, вярвайте ми господине, всичко опитахме:
 железен тел, пристяган около главата и коленете 
с една тояга, премазване на ушите с чук. Това е 
като зъбите. Едно великолепно средство. Прикрепват
 лицето на един стол, главата преметната на облегалото.
 Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба.
Това струва повече от 50 удара с тояга.
Твърди натури изпадат в ужас от втория зъб.
 Но ни един българин не пожела да говори. Жените бяха най-ужасните. 
Избиха им четири зъба - нищо. Исках да ги поставя да
 седнат на разгорещени въглища, но много лошо мирише.
Тогава изнамерих. Със свещта...Поставят я права, 
разкрачена, запалват една свещ и приближават малко по малко. 
Малките виеха като вълчици. После ги окачихме на дървото.
 
Разказ на сръбският полицейски инспектор Джаганетич 
в гр. Велес - Македония.
 
Македонците се самонавиват в омразата си към българите. Искате да сте "македонци" - прав ви път. Но да се казва истината. Има ви като нация от стотина години, произлязла от българската, а се изкарвате потомци на Александър Велики.
 
Всичко най-добро ви желая. 
 

За бугарските работи

Макетата ги гони яка параноя, за това всички да ги смятат за "македонци". Добре де. В цяла България, по села и градове има македонски махали. Аз съм от гр. Свищов. Нашият кмет трети мандат е македонец. Но я го питайте македонец ли е или българин. Ясно е че е българин. За мене македонците са си българи от македонския край. Така ги има навсякъде, че ако те не са българи, значи ние трябва да сме македонци. Едно сме. А, това дето сме били татари е най-смешната работа. Я, почетете малко повечко и вижте от кога има българи на Балканите - мноооого преди Аспарух да мине Дунава. В голямата си част като процент ние сме от автохтонното население на Балканите. Показват го и генетичните експертизи. Защо македонците не прочетат книгата на Анри Пози "Войната се връща"? Авторът е неутрален - французин, приятел на сърбите. Той навсякъде населението на Македония го нарича - "българи". А, как са "станали македонци"? Вижте откъс от книгата, от там се вижда как сърбите са направили ат българите македонци:

 
Хванахме четиринадесет мъже и две жени, хубави стройни момичета.
Е, добре, вярвайте ми господине, всичко опитахме:
 железен тел, пристяган около главата и коленете 
с една тояга, премазване на ушите с чук. Това е 
като зъбите. Едно великолепно средство. Прикрепват
 лицето на един стол, главата преметната на облегалото.
 Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба.
Това струва повече от 50 удара с тояга.
Твърди натури изпадат в ужас от втория зъб.
 Но ни един българин не пожела да говори. Жените бяха най-ужасните. 
Избиха им четири зъба - нищо. Исках да ги поставя да
 седнат на разгорещени въглища, но много лошо мирише.
Тогава изнамерих. Със свещта...Поставят я права, 
разкрачена, запалват една свещ и приближават малко по малко. 
Малките виеха като вълчици. После ги окачихме на дървото.
 
Разказ на сръбският полицейски инспектор Джаганетич 
в гр. Велес - Македония.
 
Македонците се самонавиват в омразата си към българите. Искате да сте "македонци" - прав ви път. Но да се гледа истината в очите. Има ви като нация от стотина години, произлязла от българската, а се изкарвате потомци на Александър Велики.
 
Всичко най-добро ви желая. 

  АНРИ ПОЗИ - ВОЙНАТА СЕ

 
АНРИ ПОЗИ - ВОЙНАТА СЕ ВРЪЩА
 
 
 
От четирите малки християнски държавици, кои то въстанаха и се 
освободиха в последната  половина на XIX в. на Балканския полуостров. 
където турското владичество се оттегляше стъпка по стъпка. 
преди 20 години, в навечерието на тяхното последно и решаващо 
нападение срещу турците,   България  беше безспорно най – силната.
Тя не притежаваше още естествените си граници, благодарение на 
Австрия и Германия, които искаха да убягнат образуването в южната 
част на полуострова, Егейско море, на една българска държава, чиято 
мощ би се изпречила на пътя на австрийските планове. Те ревизираха 
на Берлинския конгрес в неин ущърб Сан--Стефанския договор, който 
беше обединил България. в 1885 г. тя си възвърна Румелия, но биде 
принудена да води по този повод война със Сърбия, която беше 
насърчавана от виенската дипломация; австрийците, които бяха 
обезпокоени от погледите на Сърбия, отправени към Адриатическо море, 
се стараеха да ги ограбят към долината на Вардара.
Но третата българска земя, Македония, оставаше турска.
Тя беше такава само в политическо отношение, благодарение на 
безспирните борби на ВМРО, които бяха пробудили националния дух.
В продължение на двадесет години тая организация беше така 
въодушевила християнското население в Македония, че първите 
победи на съюзниците през 1912 бяха нанесени в долината на Вардара 
от македонските доброволци.
Духовно, благодарение на дълбокото чувство. кое то беше добило за 
своята солидарност и своето етническо единство, цялото българско 
население, разположено на Балканския полуостров от Черно море до 
Албания и от Дунава до Егейско море, образуваше един сплотен, 
единствен народ.
 

  ВОЙНАТА СЕ ВРЪЩА  АНРИ

 
ВОЙНАТА СЕ ВРЪЩА  АНРИ ПОЗИ
 
"... Нещо повече:Във всички гробища, във всички църкви на 
поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите 
на Български, които се намирали в олтарите, по стените на
 постройките, върху гробовете;
 надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени.
В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата 
"Св. Димитър".- Какво ги направиха? - попитах сътрудника на г-н
 Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми 
разказваше това.- Хвърлиха ги във Вардара - ми отговори.
Във Велес Българските офицери, загинали при последните сражения по
 време на френско-сръбската офанзива през септември 1918г., били 
погребани в старата църква "Св. Панталеймон". Те били изровени от 
сърбите и остатъците им хвърлени в каналите за градските нечистотии.
Видях известни гробища в Щип, Градско, Куманово, Скопие, Радовист,
 Криволак, Велез, Кратово, Охрид - където всички надгробни паметници
 бяха разрушени, имената и надписите на Български език изличени с
 удари на чук, църквите разрушени, надгробните плочи махнати и
 изпочупени. Тия места за покой приличат на развалини ..."
 

  Ето какво казва авторът на

 
Ето какво казва авторът на житието на св. Климент Охридски
 
"Този 
велик наш отец и светилник на България бил по род от 
европейските мизи, които народът обикновено знае и като
българи. Те били изселени в старо време от военната сила 
на Александър от разположения край Бруса Олимп към 
Северния океан и Мъртвото море, а след като минало 
много време, със страшна войска преминали Дунава и 
завзели всички съседни области: Панония и Далмация, 
Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." 
 
Голяма част от населението на Балканите се е наричало "белги" /българи/. Но гърците не изговарят звукът "б". Те казват "мп" - от там "пелги" или "пелазки" - автохтонното население на тия земи. Наричали са ги и "траки", което значи "варвари". Едно от тия пелазгийски или тракийски племена е племето МИЗИ, друго е племето МАКЕДОНЦИ. Бог знае дали не са били едно и също. 
Александър велики е основал колонии далеч на Изток. След векове част от тях са се върнали от Север. Документи има много. Лошото е че много години историята е била писана според политическата изгода. Време е да се каже истината. А, че от Север в Балканският полуостров нахлуват не татари, а същите тия, които 1500 години преди са се изселили лесно може да се докаже. Ето:

 
Анастасий Библиотекар (ок.810 - 879/880) съобщава, че след 
разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите
 Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 37 "българският
 народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Анастасий 
Библиотекар пояснява също така, че "БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ 
СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО, СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО". От това
 излиза, че в края на 4 век българите са представлявали 
силен народ, способен да отнеме от Византия дунавските 
провинции. Важно е да се отбележи, че Анастасий (Historia 
de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f) 
пояснява събитието с любопитната подробност, че българите 
обединили своето отечество, съгласно родственото им право
. (”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam 
subjugantes”). Тези провинции били двата Епира (Стария 
и Новия), цялата Тесалия и Дардания 
 
ЕДНО СМЕ !

 
 
 
 

Ей макета

Да ми паднете да ви науча на уважение и любов към родината майка България. Ако не се научите ще ви кастрирам и ще оправям женките ви и ще се раждат чистокръвни българчета поне, а не катъри като вас.

Вуна, интересен

Вуна, интересен пост.
Поздрави!
www.macedonia-history.blogspot.com
 

.   Истина? Какво е

.
 
Истина? Какво е истина?
Понтийският Пилат
 
.
 

Предрасъдъците - всеки ги

Предрасъдъците - всеки ги има; предполагам отношението към България и българите в Македония, не е много по-различно от това на сърбите, хърватите, а може би и на албанците...към източния съсед. Нещо като остатъчна "супериорност" от времето на бивша Югославия.
Някаква реакция в България - да - има - все повече хора започват да мислят, че "тия ни мразят". В България все по-рядко ще чуете "Що е маке, все е юнак".
Нашите предрасъдъци - истина е, че в България македонците са смятани за българи. Забравяме, някак си, че тези хора отдавна вече са други, различни от нас- и имат право на това и т.н., старите връзки отдавна вече не съществуват. 
Няма лошо македонци и българи да са различни - т.е. българите да възприемат македонците, както възприемат сърбите, гърците, албанците. Предполагам македонците нас така и ни възприемат - напомня малко като отношението към ромите. Е, тъжно е /от гледна точка на българските предрасъдъци/, но определено не е болка за умиране.
Нека оставим правото на всеки на исторически интерпретации, митове - всяка нация - млада, стара и т.н. - просто всяка нация има нужда от това, а и право на мито-творчество.
Чувството на общност между двата народа в Македония отдавна е прекършено; това чувство, родов спомен и т.н. са живи обаче в България - и това е проблемът. Но това определено не е проблем на Македония.
 

Предрасъдъците - всеки ги

Предрасъдъците - всеки ги има; предполагам отношението към България и българите в Македония, не е много по-различно от това на сърбите, хърватите, а може би и на албанците...към източния съсед. Нещо като остатъчна "супериорност" от времето на бивша Югославия.
Някаква реакция в България - да - има - все повече хора започват да мислят, че "тия ни мразят". В България все по-рядко ще чуете "Що е маке, все е юнак".
Нашите предрасъдъци - истина е, че в България македонците са смятани за българи. Забравяме, някак си, че тези хора отдавна вече са други, различни от нас- и имат право на това и т.н., старите връзки отдавна вече не съществуват. 
Няма лошо македонци и българи да са различни - т.е. българите да възприемат македонците, както възприемат сърбите, гърците, албанците. Предполагам македонците нас така и ни възприемат - напомня малко като отношението към ромите. Е, тъжно е /от гледна точка на българските предрасъдъци/, но определено не е болка за умиране.
Нека оставим правото на всеки на исторически интерпретации, митове - всяка нация - млада, стара и т.н. - просто всяка нация има нужда от това, а и право на мито-творчество.
Чувството на общност между двата народа в Македония отдавна е прекършено; това чувство, родов спомен и т.н. са живи обаче в България - и това е проблемът. Но това определено не е проблем на Македония.
 

Секоја чест за коментарот на

Секоја чест за коментарот на Филип Ѓоршевски

ОкоБоли главаВицФото